Денят, който ще помня през целия си живот е 26-тия ми рожден ден. Месецът е февруари. Любимият ми мъж реши да ме изненада за празника, като отидем на почивка в планината, където да се научим да караме ски. Никога до този момент не съм проявявала интерес към този, така актуален спорт. Винаги съм изпитвала страх, от проблемите, които мога да си навлека, ако случайно пострадам и в същото време не съм авантюрист по душа. Въпреки всичко, когато до себе си имаш човек,който те подкрепя и е решен да се научите заедно на нещо ново, някак всички страхове и предразсъдъци, които имаш изчезват.
Заминахме за кк Пампорово, където щяхме да прекараме няколко дни, през които да отпразнуваме рожденния ми ден и да се учим да караме ски. Настанихме се в хотел Extreme. Уютно хотелче, в което прекарахме няколко дни. Стаите бяха приятни, разполагаха с всичко необходимо, цените бяха нормални, като за този сезон. Единственият недостатък беше ресторантът – прекалено малък за капацитета на хотела, за да можеш да си намериш свободни места или трябваше да отидеш по-рано и да чакаш на опашка пред ресторанта или да се присъединиш към масата на други гости на хотела. През целия ни престой по този начин се запознахме с няколко семейства, което беше приятен експириънс. Комфортът в хотела е важен, но да не забравяме все пак целта поради, която бяхме отишли.
Дойде и денят на истината. Първият ни урок по ски. Станахме рано. Бяхме наели професионален учител, който беше много търпелив и истински професионалист и още първия ден ни качи на пистите. Ако проявявате интерес мога да ви дам координати. Когато първоначално си сложих екипировката много се стресирах, реших че ще се откажа след първото падане, чувствах се толкова нестабилна, но за мое щастие много ми хареса усещането. След час-два разясняване на основни движения и техники, двамата с Мартин бяхме готови да се качим на пистите. Не зная дали отново е нужно да спомена, това беше първият ми досег този вид спорт. Чувствах се толкова горда от себе си. Усещането да караш ски е невероятно, не може да се опише с никое друго изживяване. И въпреки, че падах не малко пъти бях готова да продължа да се уча и да покоря още много писти. Не мога с думи да опиша колко красиво е в планината през зимата, какви невероятни гледки се разкриват пред теб, докато летиш по пистите, само тези от вас които са го изпитали могат да ме разберат. На всички останали искам да препоръчам да не чакат като мен да станат на 26, за да изживеят тези невероятни моменти.
След първия ден на пистата се чувстваш като пребит, мускулната треска е убийствена и двамата нямахме сили, но да не забравяме целта, поради, която бяхме там. Бързо се съвзехме и се отправихме към пистите за поредния вълнуващ ден. Вторият ден и аз и Мартин бяхме по-уверени от всякога, случваше се понякога да се пльоснем на земята, но бързо ставахме и продължавахме.
След три дни усилено каране по пистите, дойде време да се връщаме обратно в София. Като си обещахме, че до края на зимата задължително ще намерим време да изпрактикуваме и доусъвършенстваме наученото.
След по-малко от месец разбрах, че завинаги ще помня 26-тия си рожден ден, не само с това че съм се научила да карам ски, а и че ми се е случило най-голямото щастие на света – ще имам бебе. Въпреки, че го бяхме планирали и от скоро "работехме" по въпроса, не мога да опиша, каква късметлийка се чувствах, когато разбрах, че чудото е станало точно на рожденния ми ден.
В следващите постове, ще ви разказвам за етапите от бременността, през които преминавам. За мен бременността е нещо ново и неизвестно, в момента се чувствам, като откривател. Предполагам много от вас, които преживяват същото, така че можем да споделяме опит.
Никога няма да забравя този рожден ден, той преобърна живота ми изцяло...
Силвия
